Много бих искал да използвам общоприетите принципи и термини за анализ на политиката, но за жалост в България те са неприложими, по ред причини.
Ще започна с това, че в политиката, като инструмент за постигане на съглашения между различни групи на обществото съществуват методи и подходи, изискващи дълбоко познание и многогодишна подготовка, а за да бъде реализиран успешен политически процес е необходимо активно и информирано общество.
За подготвеното общество е необходимо качествено и осъвременено образование, а за неговата информираност трябва да се грижи независима и обективна журналистика, за защитата му от незаконни действия, независима съдебна система, за здравето му модерна здравна система и за подкрепата му справедлива социална система.
Всички тези елементи на едно развито и благоденстващо съвременно общество се реализират благодарение на преодоляване на различията между различните социални групи и постигане на градивен консенсус за бъдещето на страната. Инструмент за постигане на такъв обществен договор е политическото представителство т.е. политическият процес.
Съществува ли политически процес в България?
България има всички необходими атрибути на съвременната демократична държава, но политическият процес е умело контролиран и използван като фасада, зад която няколко групи от хора, съвсем безотговорно и в нарушение на законите използват своето политическо влияние и политическата некомпетентност на българите, за да контролират резултата от политическия дебат, а именно представителството в Парламента. Чрез непрозрачно и корумпирано мнозинство и с помощта на изградена мрежа за влияние в държавните институции и съдебна система държавата е под ефективен контрол на престъпно съдружие.
В течение на десетилетия българският избирател, поради липсата на политически опит, наследена политическа неграмотност, неосъвременено и нискокачествено образование и контролирана информационна среда е в капана на целенасочената пропаганда, която го лишава от възможността за информиран и критичен избор. Използваните стандартни методи за въздействие върху тълпата и нейната психология, събуждайки чувства за народностната принадлежност, омраза към въображаеми врагове и презрение към съвременните политически доктрини, създават устойчива и твърдо обединена сърцевина, която неотклонно поддържа своите лидери.
Има ли изход от тази ситуация?
Разбира се, изход винаги има, но това не означава, че е лесно постижим. Стратегически, благоденствието на държавата зависи преди всичко от нейното население и всеки, който си е поставил за цел да изгради просперираща и благоденстваща България трябва да се фокусира върху изнамирането на работещ метод за почистването на праха от съзнанието на българите.
